Начало на образованието на глухи у нас

   Освобождението на България от половинвековното османско робство дало възможност на страната ни да започне своето постепенно развитие в икономическо, политическо и културно отношение. Започнал и възходът на образованието във всички сфери – от началните до висшите училища. През 1891 г. бил приет Законът за народната просвета, съгласно който първоначалното образование на всички деца било задължително.
   Но сред тях ощетени останали децата с различни видове увреждания, сред които и тези с увреден слух. През 1898 г. в българския печат се появило кратко съобщение, озаглавено: „Училище за глухи”, в което се казвало, че немският сурдопедагог Фердинанд Урбих открива за първи път в България собствено частно училище за глухи деца. Това съобщение оповестило началото на един нов клон в образованието в България – сурдопедагогиката.
Роден на 30 декември 1861 г. в Кройцбург, Германия, Фердинанд Урбих завършил основното си образование в родния си град. След това продължила да учи в Айзенах, където по време на учението си, по нещастно стечение на обстоятелствата останал куц за цял живот с левия крак. Именно това нещастие оставило отпечатък в характера и живота му и го накарало да вземе решение да помага всякак и с всички сили на такива като него хора с увреждания.
   След като завършил средното си образование в Айзенах, Урбих работил като учител-хоспитант в Института за глухи в Хамбург. След две години го напуснал и до 1897 г. бил частен учител на глухи момче в Хайделберг и едновременно с това попълвал своите познания в областта на езикознанието, анатомията, физиката, педагогиката, философията и психологията. Положил успешно държавния изпит за редовен учител – специалист по обучение на глухи и завършил с отличие.
   В Хайделберг Урбих се запознал с българските студенти Никола Петков от Видин и Никола Златин от София. От тях научил, че в България няма училище за глухи деца. Перспективата да работи свободно и без ограничения му се видяла чудесна и той решил да замине за страната ни, в която да създаде свое собствено училище за глухи. Започнал да учи български език и през 1898 г., на 15 април се срещнал с големия народен поет Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение. Получил неговата подкрепа и съгласие да разкрие училището и се установил окончателно в София. В училището на Фердинанд Урбих се учели деца на различни възрасти, чиито родители били заможни. През 1906 г. по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Иван Шишманов, Народното събрание гласувало частното училище да се поеме от държавата и да стане Държавен институт за глухонеми. За негов директор бил назначен Фердинанд Урбих.
   Предан на своето призвание – обучението на децата с увреден слух и говор, Урбих работил неуморно в продължение на 18 години в института. През това време поставил основите на учебно-възпитателнат работа с глухи, привлякъл в училището способни млади учители и ги подготвил теоретически и практически. Сред тях били Панайот Медникаров, Александър Иванчев, Иван Шинков, Никола Касаков, които станали едни от най-добрите сурдопедагози. 

  Благодарение на връзките си с царицата Урбих поставил основите на фонда „Царица Елеонора”, който дава средствата за построяването на сградата на Софийското училище за глухи.

  Урбих положил и основите на съставянето на учебници за глухи ученици, направил единствен в световната практика експеримент с въвеждането на стенография в обучителния процес. Преглеждал и коригирал почти всички по-забележителни публикации на немски език, направени от български учени и писатели по онова време. Сприятелил се с проф. Димитър Михалчев, д-р Кръстев, Алеко Константинов и др. Парарелно с дейността си като сурдопедагог, Урбих пръв положил грижи за децата и възрастните с говорни аномалии и подготвил първите български логопеди.
   Днес делото на Фердинанд Урбих буди възхищение с огромната преданост, себеотрицание и стремеж да облекчи участта на децата с увреден слух в България. С дейността си той дал възможност на всички лица, които поради липса на слух или речеви аномалии не можели да овладеят речта и по тази причина били изолирани от обществото, да взимат участие в стопанския, политическия и културния живот на страната ни и първи им подал ръка. Така Урбих положил основите на родната сурдопедагогическа и логопедическа теория и практика и записал със златни букви името си в историята на българското образование.

  През 1918 г. Фердинанд Урбих напуснал България и се завърнал в гр. Фройденщат, Германия, където на 6 декември 1945 г. умира.

   

В момента има 19  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ - ФУТБОЛЕН СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ